СЕЛО ОБИДИМ

История:

Селото е основано в началото на 14 век. Обидим в началото е представлявало множество махали, раздалечени на километри една от друга. Поминъкът е бил предимно скотовъдство, като през зимата много от тях се местели със своите стада в Беломорието (по поречието на река Места и Струма и най-вече в южния дял на Родопите).

Като крупно селище Обидим се оформя в началото на 19 век, като махалите постепенно изчезват, а собствениците намират по-привлекателен живот в селото, където се намира и по настоящем.

В 1901 година войводата Иван Апостолов основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков.

Два месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, оглавени от кременците Благо Джуданов и Георги Москов, които преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.

На 13 септември/14 септември 1903 година край Обидим се провежда сражение между обединени чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на въстанието.

Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото в планината българско население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока — единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.

През 1908-1909 година селото има 220 български къщи с население 1050 души.

Селото е два пъти опожарявано - 1903 г. и 1912 г. Голяма част от населението се преселва в пределите на България — предимно в Чепино (сега е квартал на Велинград). Непосредствено след оттеглянето на турската войска част от населението отново се завръща. Селото започва своя възход като се изграждат множество нови къщи.  Населението взема дейно участие в обществено политическия живот — активно участва във войните 1912 - 1918 г., давайки десетки жертви.

Известни личности:

Димитър Сеизов - български революционер, войвода в Неврокопско и Мелнишко, загинал при акцията на Македонския комитет от 1895 година през юли край село Добринища

Димитър Пенков (1876 - 1925), български революционер

Иван Кюлев (1872 - 1956), български фолклорист

Любопитни факти:

В землището на селото има общо 13 църкви, параклиси, иконостаси и един манастир. Църквата "Свети Николай Чудотворец" е построена през 1842 г. и осветена през 1843 година. Самата сграда е с размери 23 метра дължина, 13 метра ширина и 8 метра височина. Ширината на зидовете е 1 метър. В близост до селото сред гората се намира манастирът „Свети Панталеймон“.

Благодарение на създадената традиция от 70 години на миналия век, на всеки 5 години се провежда събор на Мачища поляна на 2 км от селото. Много от потомците на Обидим, пръснати по цялата страна, ежегодно провеждат родови срещи.

Статистика:

Землище: 64 962 кв. м

Надморска височина: 1200 м

Пощенски код: 2776

Тел. Код: 074408



medii

open-data

banner150x160pix 24-04-2015

You are here