ГРАД ДОБРИНИЩЕ

Добрѝнище е балнеолечебен курорт в Югозападна България. Град Добринище се намира в планински район, на 850 м надморска височина и е заобиколено от три планини - Рила, Пирин и Родопите. На 6 км западно от Добринище се намира Банско. На 40 км южно от Добринище е разположен Гоце Делчев.

История:

В централната северна част на Добринище се намират останки на раннонеолитино селище, заемало площ от около 7 декара и разположено на около 150 метра от десния бряг на река Валявица и недалеч от минералния извор. При разкопки са били открити основи на жилища, оръдия на труда, керамика, антропоморфни фигури. Находките се датират към края на първата половина на 6 хилядолетие пр.н.е., т.е. от втората половина или края на ранния неолит в централнобалканската зона. В културно отношение неолитното селище в Добринище се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който е представен и при селищата в Ракитово, Елешница, Ковачево и Белица.

Със своите минерални води и географско разположение, Добринище е създало условия за живеене много години преди да се появят траките по тези земи. В селището и района около него е открита тракийска и римска керамика. В местността Доматарско личат развалини от тракийско селище, а в местността Гумнища (в която е имало древно селище) са намерени монети от времето на римския император Нерон (I век от н.е.).

Край реката, която преминава през Добринище, има минерални извори и точно там са открити стари басейни. На два от тях градежът в основата е римски, а нагоре – турски.

През VII век местното тракийско население в Добринище постепенно започва да се смесва с нахлуващите по това време славянски племена смоляни, които трайно се заселили по течението на река Места и главно в Разложко. А не след дълго към това население се прибавя и прабългарското, за да се положат основите на българската народност.

Селото е споменато в османски извори от 1605 година като Добрущене. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Добринища е от първоначалния патроним на -ишти от личното име Добрин.

По време на първите години на османското владичество, населението на Добринище е напускало домовете си и е търсело спасение в Пирин планина, като се заселвало в някогашните тракийски селища. В селото остават една незначителна част от българите в района на църквата “Света Богородица”, по-далече от банята и минералните извори. Така Добринище изчезва и повече от 100 години името му не се споменава никъде. Едва в край на XV век по времето на султан Баязид II (1481 – 1512 г.) името на Добринище се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия.

През периода на Възраждането българското население в Добринище отново започнало да нараства. Постепенно живеещите в планинските махали започнали да се завръщат в селото. В края на XVIII и началото на XIX в. Добринище икономически расте и развива успешна търговия със страни като Сърбия, Австрия, Франция, Испания и други.

Според легенди и песни през 7. - 16. век Добринище е било селище - крепост, спирало опитите на византийските императори да минат по р. Места за вътрешността на България. През 1846 г. (по време на османското владичество) жителите изграждат училище, организират четнически дружини, участват активно в национално-освободителните борби на българския народ.

През 1896 г. В Добринище се създава революционен комитет на ВМРО под ръководството на Гоце Делчев. Между 1928-1934 г. Добринище е управлявано от ВМРО, като тогава са построени църквата, училището и читалището.

При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Добринища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През октомври 2006 г. с решение на Министерски съвет Добринище е обявено за град.

Личности:

Георги Витанов, писател

Георги Лазаров Темелков, опълченец, знаменосец на 4-та българска опълченска дружина

Григор Костов Мацин (? - 1898), Ботев четник

Димитър Ат. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 37-годишен, работник, ІV отделение, четата на Йонко Вапцаров[11]

Иван Козарев, комунистически партизанин

Иван Пумпалов, войвода на ВМОРО

Иван Сакарев, министър на строителството, ректор ВИАС 1987-1990

Мария Бояджийска (р. 1977), и.д. кмет на София

Никола Вешков, опълченец

Христо Лазаров, Ботев четник

Екатерина Григорова, учен, неоелинист

Любопитни факти:

По течението на Добринищка река се намира басейнът с минерална вода, известен с името “Римското банче”. Заслужава да се види още водопадът Свети Никола. В градчето се намира единствената по рода си в България градина за еделвайси.

Църквата "Св. Св. Петър Павел" е строена през 19 век.

В Пирин, на около 4 км северозападно от село Обидим и на около 3 км югоизточно от Добринище се намира действащият манастир "Свети Пантелеймон", основан през 1920-те год. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда и е обявен за паметник на културата.

Добринище комбинира най-доброто за зимните и летни почивки: красива природа, гостоприемни жители, ски писти и възможности за селски и еко туризъм. На 11 км от Добринище се намира хижа "Гоце Делчев" (1412 м.) от където има седалков лифт до хижа "Безбог" (2236 м.). Туристически пътеки водят до Тевното езеро, Поповото езеро и връх Безбог. Пътят от хижа "Безбог" до Мелник е 12 часа. Има ски писта от хижа Безбог до хижа Гоце Делчев.

Статистика:

Землище: 80 356 кв.км

Надморска височина: 842 м

Пощенски код: 2777

Тел. Код: 07447



medii

open-data

banski-vestnik

You are here