СЕЛО КРЕМЕН
Село Кремен е разположено в най-източните части на Северен Пирин.
История:
Според едно предание жителите му разнасяли с яките си мулета из околните селища кремъци и от тук получили названието си Кременци, а селото било наречено Кремен. Второ предание гласи, че по времето на помохамеданчването османците срещнали упорита съпротива от населението, което не предало вярата си, останало твърдо като кремък.
В 1901 година войводата на ВМОРО Иван Апостолов (Копаран чауш) основава революционен комитет в двете съседни пирински села Обидим и Кремен, в който влизат Атанас Радонов, Георги К. Пандев, Христо (Ризо) К. Пандев, Димитър К. Пандев, Георги Т. Юсев, Георги Г. Москов, Ангел Димитров Павлов, Григор С. Каръков, Костадин И. Пандев, Георги Ст. Пръчков, Януш Хиджов, Никола Караджов, Георги Даскалов, Коста Даскалов, Георги Ущавалиев, Ризо С. Радулов (Калинков), Глигор Джаров, Кръстьо Пакларски, Иван Даков. Двете планински села, разположени над важния път, свързващ Разлога с Неврокопско, се оформят като важен център на ВМОРО.
В Кремен е организиран склад за пушки, муниции и снаряжение, докарвани предимно от България или закупувани от самата Османска империя. Складът в Радоновата къща е под опеката на местните ръководители учителите Благой Хр. Джуданов и Георги Гл. Москов и на Копаран чауш. През първата половина на февруари 1903 година в Кремен идва Гоце Делчев с чета, в която е кременецът Иван Ф. Радулов. Гоце отсяда в Радоновци, а четата е настанена в къщите на Георги Т. Юсев, Благо Ценкин и други. В Кремен отсядат и чети на Върховния комитет.
Малко преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание в селото отсяда четата на Стоян Мълчанков. Предадена е от ратая Кушан и в селото пристига войска, много кременци са арестувани, отведени във Филипово, а после в Неврокоп и измъчвани в продължение на 90 дни, след което свободата им е откупена от селяните.
Два месеца преди избухването на въстанието 200 кременци и обидимци са извикани за военно обучение в местността Изворето от Яне Сандански. Сформирани са две чети, огравени от кременците Благой Джуданов и Георги Москов, които, преследвани от властите, са принудени да станат нелегални и да влязат в четата на Копаран чауш.
Кременска стража, под командването на Благой Джугданов, участва активно в унищожаването на османския гарнизон в Обидим на 14 септември и в разгрома на впоследствие изпратената от Неврокоп османска част на 16 септември при Харамибунар. Оцелелите от двете сражения османски войници заедно с башибозук от Рибново, Филипово и друи селища в района се насочва към Кремен. Селяните заедно с добитъка се изтеглят в планината, а ценната покъщнина е закопана. Кметът Илия Филиповски, който има добри връзки в Неврокоп, пъдарят Стоил Ушехов и брат му Коста Ушехов решават да се опитат да измолят пощада за селото от османците. Тримата са измъчвани страшно, като на Филиповски са отрязани краката, но не издават къде са се оттеглили въстанниците. Насечени са на парчета. Семейството на кмета, останало в селото е избито - жена му Мария и шестнайсетгодишният Петър са убити, седемгодишният Георги се спасява, а двегодишната Мария е отведена в Драма. Другите трима старци, останали в селото, също са убити. Цялото село е изгорено. Общо жертвите на селото във въстанието са 32.
Пристигналата чета на Върховния комитет под командването на поручик Любомир Стоенчев, в която е и кременецът Иван Ф. Радулов, помага на избягалото население да се изтегли в България. Населението е организирано в два потока - единият само от обидимци, а другият от кременци и обидимци, които след дълъг преход минават границата при Айгидик.
През 1908-1909 година селото има 214 български къщи с население 1091 души.
Днес селото се намира в община Банско.
Личности:
Ангел Джугданов, партизанин от четата на Иван Козарев, по-късно дългогодишен кмет на селото, като при неговото кметуване за първи път са асфалтирани главните улици на Кремен;
Галактион Хилендарец (1830 - 1894), български революционер;
Георги Кременлията (1840 - 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание;
Георги Радулов (Георге Радуле) (р. 1942), преподавател по автоматизация на минното производство с македонско национално съзнание, автор на книги на историческа тематика.
Димитър Недялков, български опълченец, I опълченска дружина
Димитър Сириджанов Кехайов, български учител в родното си село през 1872 година
Илия Ат. Ходжев, български учител в родното си село между 1857 - 1862 година, след това се преселва в Правица, където отглежда тютюн
Тодор Ан. Юсев, български учител в родното си село след 1850 година
Сириджан Ив. Кехайов, български учител в родното си село от 1853 годи
Статистика:
Землище: 61, 869 кв.км
Надморска височина: 1100 м
Пощенски код: 2771
Тел. Код: 074407
