150 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ

Преди 150 години, в страшния ден на гибел, Майка България застава на колене пред най-скъпия си син, задавена от сълзи и от гордост!

Във всяко българско сърце живее споменът за него, Апостола, неуловимия Дякон. Започваме да учим българската история с неговото име, символ на безгранична преданост към Род и Родина. България има един Апостол — апостол на най-висшето стремление, вдъхновило порива и героизма на най-достойните й чеда - Свободата! Васил Левски — личност, оставила такава дълбока и трайна диря в нашата история, такъв плътен и вечен спомен за себе си, извикващ единствено преклонение и нестихваща почит. Без неговите мисли и дейност Българското възраждане би било по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко грандиозно, щеше да му липсва част от дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха. Той обрече себе си на своя изстрадал народ, завеща му идеал за бъдещия свят и го последва чрез безкористна саможертва в името на хората, защото човекът става истина, когато в сърцето си внесе песента и мъката на своите събратя. Един от най-упоритите изследователи на Васил Левски, Мерсия Макдермот, пише: „Неговата мисия бе да поведе целия народ от преизподнята към светлината. Но ако по пътя си би могъл да смали общото човешко страдание чрез облекчаване дори на една душа от някаква болка, той би се спрял да го направи и то с онова състрадание и отзивчивост, които са, може би, най-отличителното му качество." Левски не написа оди за България, не изпя вдъхновените песни на Ботев, но стана част от неговото вдъхновение в порутената ветрена мелница край Букурещ. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към Отечеството като се бори и умря за неговата свята свобода. Създавайки своята ненадмината в историята на освободителните борби революционна организация, Апостолът превърна освобождението в общонародно начинание, разкри възможност пред всеки българин да внесе своя дял във великото национално дело. Банско остава встрани от известните обиколки на Левски из България, но банскалии не са по-назад в общия кипеж за свобода. Според известна приписка, при едно от своите пътувания, Апостолът се е отбил в Мехомия (дн. гр. Разлог). Съвсем логично е предположението, че веднъж стигнал до нашата котловина, Дяконът не може да не е посетил Банско - най-издигнатото в икономическо и духовно отношение селище в района по онова време, известно дори сред турските власти като „бунтовно гнездо". В потвърждение на това твърдение е фактът, че Левски е поддържал връзки с двама банскалии Лазар Костов Миджин и Иван Молеров - Македончето, като участници във Втората българска легия. След разформироването й, Иван Молеров пътува с Апостола до Турну Мъгуреле, където организират българската емиграция, след това се прехвърля с него в България и участвува в създаването на Ловешкия комитет. През март 1876г. в Банско се създава революционен комитет, който да подготви населението за бъдещо въстание. За председател е избран хаджи Кандит Дъгарадин. Имайки предвид гореизложените факти, най-вероятно тогава само е възстановен съществуващ още от времето на Левски комитет. Това предположение се подкрепя и от сведенията за търговската дейност на хаджи Кандит, според които при свои пътувания до Влашко той се е срещал с Дякона. Както става ясно от изброеното до тук, семената на организираната революционна дейност, посети от Васил Левски намират благодатна почва и в този регион. Великото дело на Апостола е предопределено от историята - тази на българския народ и изцяло принадлежи на него. Даконът даде всичко на тази земя, за която умря: своята неосъществена младост, своите всевечни прозрения, своя гений. Едва ли някой друг би очертал по-пламенно и по- точно значението на мисията му от един друг голям титан на българската духовност Иван Вазов. Според него: „Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения..., който беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето... и който в Юдея би бил разпнат, в средните векове би бил жив изгорен, както в деветнайсетия биде обесен... Три мъчила, три символа: разпятие, ... огън, бесило - три смърти, които вековете измислиха, да наказват безсмъртните..." Сега си там, високо, на пиедистала на безсмъртието и си тук, в нашите сърца като вечен огън, чийто пламък ни сгрява в студените зими на безвремието и безверието и ни връща вярата в истината и бъдещето. Ето, това си днес за нас, Апостоле!

Поклон!