ПГССТ „Алеко Константинов” отново на път: Някъде в България!

По традиция в началото на учебната година учителите от ПГССТ „Алеко Константинов”, Сашка Крайнова и Василена Дукова, организират поход или екскурзия из България по призива на Алеко Константинов: „Опознай България, за да я обикнеш”.

„Искаме да погледнем родината си от всички високи точки на нашите планини - споделят учителките - Нашите маршрути винаги са с дестинации, които позволяват да видим много прекрасни кътчета от България.”

Тази година избраният маршрут е една сбъдната мечта.

Ние от дъжд не се боим!

Въпреки прогнозите за времето, с група от 20 ученици потегляме по начертаната посока: От Банско към Ловеч, Крушунските водопади и Деветашката пещера. Решаваме да покорим Стара планина през Национален парк Централен Балкан и прохода Кърнаре-Троян. Един от най-високите български проходи. Преодолява се много голяма височина, има множество завои. Искаме да видям Балкана от най-високата възможна точка, Беклемето, връхната точка на прохода. Надморската височина е 1360 метра.

Времето е много лошо – мъгла и дъжд. Прекосяваме Тракийската низина и Подбалкана с плахи надежди, че времето ще се смили, но уви!

Балканът ни приема в своите дебри с доста динамично време. Тръгваме по пътя, тайнствено обвит в мъгла. Гъста пелена покрива завоите, които едвам се виждат. Беклемето ни посреща навъсен и мрачен. Нищо не виждаме от неговата красота, но си представяме картината при ясно и слънчево време! Сега природата просто страда от обилната ненавременна влага. Жълтите кехлибарени листа на мокрите дървета блестят ярко от водните капчици по тях.

Преминаваме през гр.Троян и се отправяме към Троянския манастир, една древна светиня, забележителен паметник на културата от национално значение. В него историята говори с тайнствен глас. А Природонаучният музей в с.Черни Осъм ни посреща с неочаквано добра експозиция. В залите на музея са изложени повече от 700 експоната.Могат да се видят представители на всички животински видове, обитаващи Средна Стара планина. Началото на музея е поставено през 1956г. от местния учител по биология Илия Илиев с ученици от природолюбителския кръжок. Така се създава един от най-добрите музеи в страната.

Въпреки дъжда, пред очите ни се изправят с цялото си великолепие склоновете на планината, облечени в пъстра есенна премяна.

Продължаваме пътя си с промити от преживяното души.

В непознатото с.Сливек ни посреща със сърдечни усмивки един неочаквано приятен хотел.

На другия ден дъждът продължава да вали, но естествено не може да ни спре да продължим към заветната цел – Крушунските водопади.

Крушунските водопади са едно от най-прекрасните творения на природата и просто не може да бъде описано, а само видяно. Девствена дива природа, чиста и недокосната от хората, това е мястото на Крушунските водопади. За да сестигне до тях, минаваме по красива еко пътека с множество дървени мостчета и стълби. Наоколо ни обгръща гъста растителност и губим представа къде се намираме.

Навлизаме навътре по хлъзгавата кална пътека и изведнъж пред очите ни се разкрива невероятната картина: водна феерия от прагове, басейни, водоскоци, скрити в гъстата растителност. Водната маса пада от 15-метрови карстови скали. Изпитваме необикновеното въздействие на тази природна красота! Пътеката продължава да се вие между образуваните езерца и падове, покрай речните бързеи и скалите, достига до пещерата, от която извира река Маарата – реката, която създава този красив воден спектакъл, наречен Крушунски водопади. Достигането до извора, до мястото, от където тръгват Крушунските водопади, е наистина необикновено преживяване, което спира дъха и остава своя отпечатък завинаги. До върха достигат най-смелите от нашата група, разбира се. Лошото време е направило опасно и предизвикателно това преживяване. Но то влива допълнителна доза адреналин и преживяването е двойно по-силно.

Разделяме се с Крушуна с намерението да посетим отново водопадите в началото на сезона, когато водната маса е в своя апогей.  

Продължаваме към Деветашката пещера.В пещерата са открити следи от човешко присъствие още от старокаменната епоха (около 70 000 г. пр. Хр.). Днес тя е дом на 82 вида птици (13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък) и 9 вида прилепи.

Времето не устоя на молбите ни за хубаво време и дъждът спря. Задуха вятър, който бързо, бързо разгони всички тъмни дъждовни облаци. Една наша мечта е на път да се сбъдне. Ето ни на входа. Посреща ни огромен свод, а вътре множество „очи”, които се взират право в душите ни. Всеки посетител гледа със свои очи „очите” на пещерата. Мъглите над реката се промъкват в отворите отгоре и през „очите” се процежда мистична светлина, която ни зарежда с космическа хармония.

Малката рекичка в средата на централната зала, небесните "очи", бръснещите стрели на вятъра, дупките на тъмните входове, които водят незнайно къде... Това са отделни мигове от неочакваното изживяване. Картината се допълва от шума и гледката на стрелкащите се птици и изплашени прилепи. Напускаме пещерата удовлетворени от преживяното. Това място е уникално, но не ни се разкри изцяло.

Навън небето най-после е възвърнало естествения си цвят. Природа грее от ярката светлина! Сега вече нищо не пречи да се насладим на великолепието на Балкана.

Стара планина разгръща пред нас цялото си величие и красота.

Продължаваме към гр.Ловеч, за да минем през покрития мост на Кольо Фичето и да се насладим на красотата на този пълен с история град.

Връщаме се през магистрала „Хемус”, защото от нея можем да се насладим на спиращи дъха гледки. Есенната планина е необикновено красива!

Преминаваме покрай планините Витоша и Рила, за да се завърнем отново в Пирин планина. У дома!

{gallery}news-kalo/12-10-2015/pgsst{/gallery}